Домашно насилие и сексуален тормоз

Сексуален тормоз – как да го разпознаем

Днес, покрай разразилия се скандал между американска журналистка и български боксьор, ще поговорим за сексуален тормоз. Защо тази тема е толкова важна? В България обсъждането на сексуална тематика е табу и винаги е била. Поради това, пострадалите от сексуален тормоз, а и от всякакви видове сексуални посегателства, се срамуват да говорят за това. Именно поради това практиката у нас по темата „сексуален тормоз“ е доста бедна – защото пострадалите рядко търсят правата си. Днес ще научим какво накратко представлява сексуалният тормоз, как да го разпознаем и как да се защитим.

Какво е „сексуален тормоз“?

Оскъдната правна уредба на тематиката се намира в Закона за защита от дискриминация. Съгласно определението, дадено в закона

„Сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

На практика, в основата на преценката за това дали е налице незаконосъобразно сексуално поведение, стои съгласието на неговия обект. Казано с прости думи, ако едно лице (независимо мъж или жена) прояви видими признаци на желание за осъществяване на интимен контакт с десет други души, извършването на нежелано сексуално действие от единадесетия ще бъде незаконосъобразно.

Практиката в България по темата „сексуален тормоз“

Както споменахме по – горе българската практика по темата е доста бедна. Това е така не, поради факта, че незаконосъобразни действия от сексуално естество не се извършват. Това е така, не и поради факта, че макар и бедна, законодателната уредба не работи добре. Липсата на практика се дължи на това, че пострадалите рядко търсят правата си от срам, от страх или от незнание.

В България административната и съдебната практика се изчерпват с няколко жалби за сексуален тормоз на работното място. Той може да бъде извършен чрез физически действия – напр. опипване в областта на гърдите, задните части или гениталиите. Сексуален тормоз може да има и при словесни прояви, напр. неприлични предложения за осъществяване на интимни отношения. Това, което трябва да се знае, обаче, е че сексуалният тормоз във всички случаи представлява дискриминация въз основа на признака „пол“ и поради това доказателствената тежест е обърната. Това означава, че е достатъчно пострадалото лице да твърди, че са извършени нежелани действия от сексуално естество. В тежест на „обвинената“ страна е да докаже, че такива действия не са извършени.

Световна практика

В рамките на Европа практиката по темата „сексуален тормоз“ също не е толкова богата, колкото е в САЩ и Канада. Изключително интересен е случаят с една канадска журналистка, който е доста подобен на наскоро нашумялият скандал. В този казус, Меган Бачелър – журналист на Си Би Си Ванкувър получава целувка по бузата от непознат младеж по време на репортаж. Канадската общност осъжда този акт като акт на сексуален тормоз. До съд не се стига, тъй като младежът се извинява публично, а Бачелър приема извинението му и оттегля жалбата си.

В друг интересен случай, канадски съд отсъжда, че не е налице сексуален тормоз в казус, в който мъж целува своя позната по устните без нейното съгласие. Според съда в случая не става въпрос за сексуален акт, а за фамилиарничене между страните, които се познават от преди.

Изключително богата е американската практика по темата. Там е и основано движението #MeToo във връзка със скандалите за сексуален тормоз в Холивуд. Именно в САЩ могат да се намерят най – сериозните обезщетения от милиони долари, като най – голямото от тях е в размер на $ 168 млн. В този случай служителка в болница се е оплакала от това, че неин колега хирург я посрещал всяка сутрин с думите „Възбуден съм“, придружени с плесване по задните части.

Как да се защитим, ако станем жертва на сексуален тормоз

Извън графа „любопитно“, важно е да знаем как да потърсим правата си, в случай че станем жертва на сексуален тормоз. На първо място трябва да знаем, че не сме си го „изпросили“ и не сме виновни за това поведение. То е недопустимо, незаконосъобразно и не е необходимо да сме реагирали на момента, за да имаме право на защита. В т.ч. дори и да сме запазили усмивката на лицето си в момента на извършването на нежеланото сексуално действие, това не означава, че ние е харесало.

Българският закон дава три варианта на защита. Първо, ако бъдем обект на сексуален тормоз на работното си място, можем да уведомим своя работодател. Той от своя страна е длъжен да извърши проверка и да наложи наказание на служителят, който ни тормози, в случай че той е наш колега. Добре е да се има предвид, че практика в този смисъл, макар и оскъдна, не липсва. Има достатъчно случаи на уволнени служители, заради това, че са упражнили сексуален тормоз върху колега.

Ако работодателят не изпълни задължението си и не предприеме мерки за прекратяване и преустановяване на тормоза, можем да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Ако тя установи неизпълнение на споменатото задължение на работодателя, ще му наложи имуществена санкция.

Третата възможност за защита е по съдебен ред. Ако станем жертва на сексуален тормоз, можем да подадем искова молба до съда за обезщетение. Това обезщетение има за цел да възстанови понесените от нас неимуществени вреди. Такива са причинените ни притеснение, срам, страх, вина, унижение. Съдът ще прецени степента на тези негативни емоции и ще присъди справедливо обезщетение.

В заключение

В по – голямата си част, пострадалите от сексуален тормоз, както в България, така и в световен мащаб, са жени. За съжаление в българското самосъзнание битува схващането, че сексуалната неприкосновеност на жената не е неин избор. И тази тенденция не е изненадваща предвид, че най – често използвания от българина със странна гордост шеговит цитат, приписван на известна историческа личност е, че всички жени са леки, с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена.

Оттук, когато жена стане обект на сексуално посегателство или бъде пребита, или дори убита от партньора си или от който да било друг мъж, тя си го е търсила, просила си го е, защото по дефиниция в България всяка жена е лека, поради простата причина, че е … жена. И всичко това за съжаление е закономерно, предвид факта че дори и Конституционния съд набляга на факта, че дълбоко вкоренената в българското самосъзнание социална роля на жената е свързана с биологично определената ѝ – да бъде бременна, да бъде майка или акушерка.

А някога във Великобритания, през 1841 г. Шарлот Бронте през погледа на своята героиня Джейн Еър призовава „да не се подиграваме на жените“, ако искат да постигнат нещо повече от това да плетат чорапи и да бродират чантички. Е, на фона на тази действителност не можем да очакваме от жените, жертви на домашно насилие, сексуален тормоз и престъпления против половата им неприкосновеност, да подават сигнали и да търсят защита, тъй като обществото от деца им налага, че са леки жени и така им се пада. Просто са си го търсили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *