Договорно право

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла

Общи положения.

Какво означава „погасителна давност“?

Институтът на погасителната давност се определя като период от време на бездействие на кредитора по едно вземане. С изтичането на този период се погасява възможността това вземане да бъде събрано по принудителен ред. Или казано по – просто, длъжникът продължава да дължи плащане, но кредиторът не може да го „принуди“ да плати.

Какви са давностните срокове за различните видове задължения?

Общата погасителна давност е уредена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба

С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Давността започва да тече от деня, в който задължението е трябвало да бъде изпълнено.

Законът предвижда и някои специални срокове за определени видове парични вземания. Такива са, например, три годишните давностни срокове за:

1. вземанията за възнаграждение за труд;

Какво означава това? Работникът Х напуска работа на 27.02.2019 г. и има едно неизплатено възнаграждение за месец февруари. Работодателят не изплаща това възнаграждение, но и Х не го търси. На 28.02.2021 г. Х се сеща, че има едно вземане за труд от преди три години. Обажда се на своя бивш работодател да го покани да плати, но последния отказва, поради изтичане на погасителната давност. Х може да заведе дело, но ако работодателят направи възражение за изтекла погасителна давност, искът ще бъде отхвърлен.

2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

По идентичен начин стоят нещата и при този вид парични вземания.

3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Тези вземания представляват особен практически интерес, особено в частта „други периодични плащания“. По въпроса „кои плащания са периодични“ Върховният касационен съд (ВКС) е имал повод да се произнесе с тълкувателно решение.

Съгласно задължителното за прилагане определение, дадено от ВКС

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Или, казано по – просто, периодичните плащания имат два отличителни белега. Първо, предварително е определено какъв ще бъде техният размер. Второ, предварително е определено през какъв период от време ще се извършват. Периодични плащания са всички плащания за комунални услуги – ток, вода, парно. Такива са и плащанията по договори с мобилни оператори и интернет доставчици.

N.B. Пример за изтекла погасителна давност по периодично плащане.

Господин Х не е плащал сметки за парно в последните пет години – от 1.01.2014 г. На 27.02.2019 г. получава призовка от съда, съгласно която Топлофикация е завела дело срещу него. И тъй като давността не се прилага служебно, г-н Х трябва да направи изрично възражение пред съда, че погасителната давност за сметките от 1.01.2014 до 01.01.2017 г. е изтекла. Така съдът ще отхвърли иска в частта, засягаща дължимите суми за посочения период.

Съгласно задължителната практика на ВКС, вноските по договор за финансов лизинг представляват периодично плащане и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла

Вариант 1: в случай че кредиторът предяви иск срещу длъжника

За правилен път при този вариант в теорията и съдебната практика единодушно се приема възражението за изтекла погасителна давност. От изключителна важност е това възражение да бъде направено своевременно (в срока за отговор на исковата молба), тъй като, както споменахме по – рано давността не се прилага служебно. Това означава, че без такова възражение, съдът ще уважи иска на кредитора и ще осъди длъжника да плати.

Вариант 2: кредиторът продължава да бездейства, но длъжникът не иска да живее „в страх“ от завеждане на дело или иска задълженията му да бъдат „отписани“

Въпросът какви действия следва да се предприемат при този вариант е спорен в теорията и съдебната практика.

Най – често използваното средство за защита е т. нар. отрицателен установителен иск. С него се цели да се признае за установено, че длъжникът НЕ ДЪЛЖИ претендираните суми, поради изтичане на погасителната давност. Най – често този иск се използва при защита срещу започнато принудително изпълнение. В този случай спорът дали е правилно да се каже, че длъжникът „не дължи“, поради изтичане на погасителната давност или че на кредитора е погасено правото да иска принудително изпълнение е по – скоро теоретичен. Практическият ефект е един и същ – длъжникът не може да бъде принуден да плати.

Има случаи, когато длъжникът иска да плати нововъзникналите задължения, но на каса на Топлофикация, например, служител отказва да приеме плащането без да бъдат платени и старите задължения.

Какви са възможностите?

На първо място, може да се подаде възражение до кредитора за изтекла погасителна давност на стари задължения (такава практика има Националната агенция за приходите). Въз основа на това възражение може да се постигне споразумение между кредитора и длъжника за отписване на задълженията. Кредиторът, обаче, не е длъжен да го приеме. Това е така, тъй като, макар и давността да е изтекла, изпълнение на задължението се дължи. Просто кредиторът не може да иска принудително изпълнение.

На второ място, в този случай също може да се подаде отрицателен установителен иск. Следва да се има предвид, разбира се, че тази възможност, също е спорна в теорията и практиката, но все пак съществуват множество съдебни решения в този смисъл. Петитумът (искането към съда) е същият като при защитата от принудително изпълнение – да се признае за установено, че г-н Х не дължи плащане, поради изтекла погасителна давност. В случай че съдът уважи такъв иск, въз основа на съдебното решение задълженията следва да бъдат отписани. Ролята на „подводен камък“ тук би могъл да играе въпросът с обосновката на правния интерес от предявяването на този иск.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *