Трудово право

Защита на работника/служителя при уволнение

Загубата на работното място представлява сериозен удар по личните и семейните финанси на работника/служителя. То доста често има и емоционално изражение върху него. Повечето работници/служители, не търсят защита на правата си било поради незнанието им, било поради липса на вяра в успеха. Предвид по – слабата икономическа позиция на работника/служителя и зависимостта му от работодателя, българското законодателство предвижда сериозни механизми за защита.

Права на работника/служителя при уволнение

Обезщетение за неспазен срок на предизвестието

На първо място, работникът/служителят има право на обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Това обезщетение се дължи в случай на основания за уволнение, за което се дължи предизвестие от работодателя, но той не е спазил неговия срок. Размерът на това обезщетение се равнява на размера на неспазения срок. Например, ако се дължи 30 – дневно предизвестие, а работодателят освободи работника/служителя преди изтичането на този срок, той ще дължи обезщетение в размер на 30-дневното брутно възнаграждение.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

На второ място, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът/служителят има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

N.B. Давността за ползване на платен годишен отпуск е две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това.

Обезщетение при незаконно уволнение

На трето място се нарежда обезщетението при незаконно уволнение. За получаване на това обезщетение е необходимо уволнението да е признато за незаконно по съдебен ред. Размерът на това обезщетение се равнява на брутното трудово възнаграждение за периода на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца. Работникът/служителят има право и да получи разликата между трудовите си възнаграждения, в случай че след незаконното уволнение е започнал по – ниско платена работа.

Обезщетение при уволнение на други основания

На четвърто място, работодателят дължи обезщетение в случай на уволнение, поради закриване на предприятието, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, престой, отказ на работника/ служителя да последва предприятието или когато за същата длъжност има възстановен на работа незаконно уволнен работник. Това обезщетение е в размер на брутното възнаграждение, изчислено за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец.

Обезщетение за вреди

На пето място, работодателят дължи обезщетение на работника/служителя за други вреди. В категорията „други вреди“, съгласно закона са:

1. неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;

2. вписване на неверни данни в издадените документи;

3. незаконно задържане на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението в този случай е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника.

В трите изброени случаи, обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника/служителя, включително и неимуществените.

Прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение

Особена е хипотезата на чл. 331 от Кодекса на труда. Съгласно ал. 1

Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.

В случая, прекратяването на трудовия договор става извън изчерпателно посочените в закона основания. Тази възможност е предвидена от законодателя предвид емоционалния елемент на отношенията между работник и работодател и често се използва, в случай че работодателят иска да се „отърве“ от определен работник. Това може да стане, обаче, само и единствено със съгласието на последния.

N.B. Всяко прекратяване на трудовия договор на основание, различно от посочените в закона или без изричното съгласие на работника/служителя е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. 

Защита срещу незаконно уволнение

Исковете, с които разполага работника/служителя, за да се защити в случай на незаконосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение са общи за всички видове уволнения. Те са четири на брой и са следните:

  1. иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна;
  2. иск за възстановяване на работа;
  3. иск за обезщетение за времето на оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение;
  4. иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата/служебната книжка или в други документи.

Обичайно в практиката първите три иска се предявяват кумулативно.

Видове „уволнение“

I. Едностранно прекратяване на трудовото/служебното правоотношение от страна на работодателя/органа по назначаването с предизвестие

А. Основания по Кодекса на труда

1. закриване на предприятието;

2. закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;

3. намаляване на обема на работата;

4. при спиране на работа за повече от 15 работни дни (т. нар. престой);

5. при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;

6. когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;

7. при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;

8. когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;

9. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при навършване на 65-годишна възраст – за професори, доценти и доктори на науките, освен в случаите на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование;

10а. когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;

10б. когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

10в. когато трудовото правоотношение е възникнало с работник или служител, след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване;

11. при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях;

12. при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

Основания по Закона за държавния служител

1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;

2. при съкращаване на длъжността;

3. когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

N.B. Срокът на предизвестието не може да бъде по – малък от 30 дни и не по – дълъг от 3 месеца. Този срок може да се уговаря свободно между работника/служителя и работодателя в трудовия договор. Необходимо е единствено да се спазват определените в закона минимум и максимум.


II. Едностранно прекратяване на трудовото/служебното правоотношение от страна на работодателя/органа по назначаването без предизвестие

А. Основания по Кодекса на труда

1. работникът или служителят бъде лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. на работника или служителя бъде отнета научната степен, ако сключването на трудовия договор е станало с оглед на придобитата степен;

3. служителят е заличен от регистрите на съсловните организации по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, от регистъра на съсловната организация на магистър-фармацевтите по Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите или от регистъра на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;

4. работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване;

5. работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен;

6. работникът или служителят не изпълни задължението за уведомяване по чл. 126, т. 12;

7. е налице несъвместимост в случаите по чл. 107а, ал. 1;

8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;

9. педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

10. работникът или служителят не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Основания по Закона за държавния служител

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;

5. налице е обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението;

8. с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество;

9. държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително;

10. длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време;

11. държавният служител не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.





Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *