Наказателно право

Забранена ли е употребата на наркотици според българския закон?

Темата за употребата и злоупотребата с наркотични вещества е винаги актуална, а според статистиката, зависимите само от хероин в България са около 30 000 души. Във връзка с тази неблагоприятна статистика възниква и въпросът в кои случаи употребата на наркотични вещества се наказва от закона.

Всъщност, нормативните актове, които уреждат режимите, касаещи наркотичните вещества са Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Наказателният кодекс.

Класификация на наркотичните вещества

 

 

Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични съдържа три списъка, в които изчерпателно са изброени съответните вещества, които са забранени, съответно разрешени за употреба. В Списък 1 са изброени високорисковите вещества, които са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък влизат например хероин, амфетамин, метаамфетамин, марихуана, кокаин, псилоцибин (съдържащ се в халюциногенните гъби), LSD, хашиш и др. Списък 2 сочи високорисковите вещества, които намират приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Такива са например метадон, морфин, кодеин и др. В Списък 3 могат да бъдат открити рисковите вещества, които се прилагат в медицината, като списъкът не съдържа нито един от употребяваните за удоволствие наркотични вещества.  

Съгласно Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите единственото растение, съдържащо се в Списък 1, което има възможност да бъде отглеждано и използвано при условията на особен разрешителен режим е конопът. А при какви условия и за какви цели е разрешено отглеждането на коноп ще говорим в статията „Конопът като земеделска култура“ в секция „Земеделие и животновъдство“.

Наказателноправен режим на наркотичните вещества и техните прекурори

Този режим е уреден в чл. 354а – 354в от Наказателния кодекс. В настоящата статия ще разгледаме само разпоредбата на чл. 354а, ал. 1, доколкото само тя се отнася до обсъжданата тема.

Съгласно посочения текст, наказанието за производство, преработване, придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или за разпространението им е както следва:

  • лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева за високорискови вещества (Списък 1 и 2);
  • лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

При анализа на тази разпоредба правят впечатление две неща. На първо място, трябва да се отбележи, че наказанията са кумулативни. Това означава, че в случай на осъждане, съдът ще наложи едновременно наказание лишаване от свобода и глоба. На второ място, сред изпълнителните деяния не е посочена употребата нито на високорискови, нито на рискови вещества, съгласно Списък 1, 2 и 3. Това означава, че поначало българското наказателно законодателство не криминализира употребата на наркотични вещества. Престъпление съгласно Наказателния кодекс е:

  • производството;
  • преработването;
  • придобиването (т.е. закупуването);
  • държането (т.е. притежанието).

С промените в Наказателния кодекс от 2017 г. законодателят изключи възможността за условно осъждане съгласно чл. 78а от НК за престъпления, извършени след употреба на наркотици. Това стана с новата ал. 5 на чл. 78а, съгласно която, независимо дали престъпния деец отговаря на условията на ал. 1 – 6, ако е употребил наркотици, той няма да бъде условно осъден, а ще изтърпява ефективно наказанието си. Съгласно чл. 78а, за да бъде едно лице освободено от изтърпяване на наложеното наказание (условно осъждане) е необходимо едновременното наличие на три условия:

  • за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по – леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по – леко наказание, когато е непредпазливо;
  • деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност;
  • причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.

Примери за престъпления, при които няма да може да се приложи института на условното осъждане, в случай че са извършени под въздействието на наркотични вещества

Чл. 122 (1): Който причини смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

В този случай, ако при пътен инцидент, например, бъде причинена смъртта на пешеходец по непредпазливост и водачът на моторното превозно средство е употребил наркотични вещества, той ще бъде осъден ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода, наложено му от съда с присъдата, дори и да няма предходни осъждания.

По същия начин стои въпросът и при следните примерно изброени престъпления:

Чл. 325 (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 325б (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 331 (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

Чл. 335 (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 342 (1): Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Своеобразна наказателноправна санкция за употребата на наркотични вещества или техни аналози е и възможността за утежняване положението на престъпния деец при определяне на наказанието за извършено престъпление под въздействието на наркотици чрез увеличаване на неговия размер. Това е така, тъй като правната теория и практика считат нетрезвото състояние поради употреба на алкохол и/или наркотични вещества за отегчаващо вината обстоятелство.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *