Договорно право

Поръчителство по кредит – същност и защита

Какво трябва да знаем за поръчителството от правна гледна точка преди да приемем да поръчителстваме за чужд кредит? Как може поръчителят да се защити, в случай че кредиторът насочи претенцията си към него?

В повечето случаи при заявка за предоставяне на кредит, кредиторът/банката изисква кредитополучателят да представи обезпечение – било то лично или вещно. В настоящата статия ще обсъдим проблемите на поръчителството като лично обезпечение.

Същност на поръчителството

Поръчителството е договор между кредитора и поръчителя, който трябва да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е за действителност на договора. Това означава, че ако договорът за поръчителство е устен, той няма да породи своето правно действие. Особеност на този договор е, че той обичайно е едностранен. Тоест поръчителят поема задължение да отговаря за чуждия дълг, а кредиторът има право да иска плащане от него.
Но се има предвид свободата на договаряне, няма пречка да се уговорят задължения и за кредитора. Така, например, кредиторът може да се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя.

Всъщност, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако е поето нищожно задължение или такова по унищожен по надлежния ред договор, то няма да е обезпечено с поръчителство.

Обем на отговорността на поръчителя

Съгласно чл. 140 от ЗЗД

Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Поръчителят е задължен за целия дълг – главницата, лихвите и разноските. Възможно е, обаче, в договора за поръчителство да се уговори по – малък обем на отговорността на поръчителя. Така например може се уговори последния да не отговаря за лихвите или разноските.

N.B. Поръчителят може да отговаря за по – малко от главния длъжник, но не може да се задължава за повече от него. Уговорка в противен смисъл е нищожна, т.е. не може да породи правно действие.

Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът не е длъжен да иска изпълнение първо от главния длъжник. Напротив, кредиторът има право да избере срещу кого от двамата да насочи претенцията си, като няма никаква законова пречка да се ангажира първо отговорността на поръчителя. А ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

До кой момент се простира отговорността на поръчителя?

Поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това правило важи и тогава, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Защита на поръчителя

С оглед на факта, че поръчителят се задължава за чужд дълг и обичайно не извлича никакви ползи от това, законодателят е предвидил широки възможности за неговата правна защита.

На първо място, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Така например, в случай че е изтекла погасителната давност за дълга, но длъжникът все пак е признал задължението и се е отказал от нея, този отказ няма действие спрямо поръчителя. Той може да противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност.

На второ място, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

На трето място, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

И на последно място, най – важната и най – широко използваната възможност на поръчителя е, след като изпълни задължението на главния длъжник, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Това, най – общо казано, означава, че поръчителят става кредитор на главния длъжник, като в негова полза действат дадените за дълга лични и/или вещни обезпечения, които да гарантират неговото изпълнение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *