Вещно право, Договорно право, Принудително изпълнение

Образувано дело срещу мен – какво да правя?

Преди няколко дни в кантората ми дойде г-н Х с молба за помощ. Получил призовка за явяване в съдебно заседание, насрочено за след седмица, по образувано дело срещу него пред граждански съд. В хода на консултацията разбрах, че господин Х е получил съобщение за образуването на това дело преди една година, но той не предприел никакви действия, защото мислил, че „ще се размине“. В днешната статия ще разберем защо г-н Х е закъснял с търсенето на правна помощ и ще загуби делото.

Какво означава това, че срещу мен има образувано дело?

Това означава, че някой е подал срещу мен искова молба в гражданския съд. В този случай, ще имам качеството на „ответник“ по делото.

Причините този някой да подаде такава молба могат да бъдат най – различни. Една от най – често срещаните е, че не съм изпълнил/а свое договорно задължение по отношение на него. Тоест, аз и г-н/г-жа У имаме договор, с който аз се задължавам, например, да платя определена сума срещу услуга или предоставяне на вещ в собственост или за ползване, но не съм изпълнил това задължение. Или обратно, задължил/а съм се да предоставя определена услуга или да прехвърля някаква вещ в собственост или за ползване, срещу определена сума, но не съм го направил/а. След като не съм се съгласил/а да изпълня доброволно, г-н/г-жа У искат от съда да ме осъди да го направя. И така се сдобивам с образувано дело срещу мен.

N.B. Това, че някой е подал искова молба срещу мен не означава непременно, че съм неизправен длъжник. Напълно възможно е г-н/г-жа У да иска от мен нещо, което изобщо не дължа. Това е така, тъй като всеки може да съди всекиго за всичко, но това не означава, че ще успее да спечели делото, тъй като трябва задължително да докаже претенцията си.

Много е важно веднага след като получа съобщение от съда с приложен препис от исковата молба да потърся адвокатска помощ! Навременно предприетите действия по защитата ми могат да ми подсигурят спечелването на делото. Защо това е така, ще разберем малко по – нататък в настоящата статия.

Кой може да образува дело срещу мен?

Всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се обръща към съда за съдействие. Въпреки това, обаче, за да се стигне до образувано дело срещу мен, този, който ме „съди“ (ищец) трябва да има правен интерес.

Правният интерес, от своя страна, означава, че ищецът има някакво право, което аз съм засегнал/а чрез неизпълнение на свое задължение. Източник на това задължение може да бъде законът (напр. да не се вреди другиму) или договорно (напр. договор за покупко – продажба). Във всички случаи правният интерес се доказва от този, който твърди наличието му.

N.B. Общ принцип на процесуалното право е, че на доказване подлежат положителните факти. Например, че съм платил/а определена сума пари по договор. Тежестта на доказване тежи върху този, който ги твърди. По изключение, може да се наложи да бъдат доказвани отрицателни факти. Обичайно, тогава тежестта на доказване се обръща. Така е, например, при отменителния иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, където ответникът трябва да докаже, че не е знаел определеното в разпоредбата обстоятелство.

Защо трябва незабавно да потърсим правна помощ?

И така, стигнахме до отговора на въпроса защо г-н Х от нашия казус по – горе е закъснял с търсенето на адвокатска помощ и защо това ще доведе до неговото осъждане.

Обикновено разбираме, че срещу нас има образувано дело, когато получим съобщение от гражданския съд с приложен препис от искова молба. В общия случай разполагаме с едномесечен срок да отговорим на тази искова молба и да представим доказателства, които да подкрепят твърденията ни. Трябва да знаем, че има и някои особени производства, в които срокът за отговор е по – кратък (напр. при търговските спорове). Във всички случаи, в съобщението, което сме получили от съда ни е указано в какъв срок можем да подадем отговор.

Подаването на отговор на исковата молба не е задължително по закон, а зависи изцяло от това дали желаем да се защитаваме по това дело. В случай че решим да оспорваме твърденията на ищеца, добре е да потърсим адвокат, който да ни посъветва как да го направим. Правната помощ от специалист е необходима, поради това, че отговора на исковата молба е особено действие, което има определени последици.

Какви действия можем да предприемем с отговора на исковата молба?

На първо място, с отговора на исковата молба оспорваме твърденията на ищеца и даваме на съда своята гледна точка за казуса.

На второ място, с него представяме и доказателствата, които имаме и които подкрепят твърденията ни или опровергават твърденията на ищеца.

Трето, само с отговора на исковата молба (или в срока за отговор) можем да предприемем определени действия, които са от значение за защитата ни. Такива действия могат да бъдат:

  1. да предявим насрещен иск. Такъв иск се предявява, когато ние също имаме претенция срещу ищеца. Пример: „Топлофикация“ иска от съда да ни осъди да платим сумата от 3 000 лв. Тази сума дължим за предоставена от компанията услуга за определено време, в което сме се ползвали от нея. Ние, обаче, когато все още сме си плащали задълженията, за определен период сме надплатили, тъй като ползването на услугата е било начислено на база предходно ползване. В този случай, за приспадане на надплатената сума, имаме право на насрещен иск.  
  2. да предявим инцидентен установителен иск. С него ответникът, може да поиска съдът да се произнесе и относно не/съществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Пример: Господин У иска от съда да ни осъди да му платим определена сума по договор, който имаме с него. С инцидентен отрицателен установителен иск можем да искаме от съда да приеме, че този договор е нищожен.
  3. да привлечем трето лице – помагач. Това лице трябва да е по някакъв начин заинтересувано от изхода на делото.
  4. да оспорим истинността на документ, представен с исковата молба.
  5. да направим възражение за изтичане на погасителна давност. Повече за това възражение можете да научите в статията „Защита срещу претенции, чиято погасителна давност е изтекла„.
  6. да направим възражение за прихващане.

Какви са последиците от неподаването на отговор на исковата молба?

Последиците от неподаването на отговор в законоустановения срок са изключително неприятни. Ако не подадем отговор, не представим/не изискаме доказателства или не упражним правата, които изброихме по – горе губим възможността да направим това в по – късен етап от делото. Изключение се допуска, ако пропускът ни се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такова обстоятелство ще бъде, например, престой в болнично заведение.

Много често се случва при мен да дойдат клиенти, които казват

Ама аз не съм се явил на делото. Как така има решение срещу мен?

Това е още една от неприятните последици от неподаването на отговор на исковата молба. Допълнително условие е да не сме се явили в първото по делото заседание и ицещът да е поискал да се постанови неприсъствено решение. Така се оказва, че сме се сдобили с едно решение, което е срещу нас без да сме имали възможност да се защитим по най – добрия начин.

Тази ситуация, за съжаление, е твърде често срещана. Много хора си мислят, че стратегията на „заравяне на главата в пясъка“ ще бъде в тяхна полза. Така те, като получат съобщение за образувано дело срещу тях или не го приемат или се направят, че не са го видели, мислейки че няма как да бъдат осъдени. Това, обаче, не е така. Съдебните дела не са нищо страшно. Достатъчно често се случва ответниците да печелят дела, поради това, че са предприели навременни и адекватни мерки за защита. Затова, когато получите съобщение с приложена искова молба, не бъдете като г-н Х от казуса в началото. Потърсете специализирана правна помощ, за да сте сигурни, че защитата Ви ще бъде организирана добре. Така шансовете да не бъдете осъдени значително се повишават.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *