Семейно и наследствено право

Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване.

     Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване. 

         Наследствените правоотношения са една много чувствителна и емоционална тема, но предвид тяхната важност за обществените отношения и факта, че са неизбежна част от живота на всеки един човек, те са и законодателно уредени със Закона за наследството (ЗН) от 1949 г.

     Предмет на настоящата статия ще бъде наследяването по завещание и въпросите, свързани със съставянето, валидността и оспорването на завещателните разпореждания.

         Кой може да завещава?

       Съгласно закона, завещанието може да бъде направено от пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. От тази законова постановка възникват два въпроса. Първият е свързан с това следва ли текстът да се тълкува буквално и да се приеме, че само пълно запретеният не разполага със завещателна дееспособност или пък от такава дееспособност е лишен и ограничено дееспособният. От гледна точка на правната теория може да се разсъждава в посока, че завещанието е чисто личен акт, който изисква наличието на способност за формиране на правновалидна воля, каквато ограничено запретеният по правило не притежава и при встъпването си в обществените отношения той се представлява от своя попечител. Но при съставянето на завещание представителството е недопустимо. Така би се достигнало до извода, че ограничено запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. В този случай, обаче, съдебната практика поставя едно особено условие. В едно от най – често цитираните си решения Върховния касационен съд (Решение № 141 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 675/2002 г., II г. о. на ВКС) е приел, че „ограничено запретеният, когато е действал разумно, е завещателно дееспособен”. От друга страна, със същото решение, съдът приема, че „от съдържанието на чл. 13, ЗН по аргумент за противното, трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещание, ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно. Неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзмозжност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието”. Това означава, че при преценка валидността на направеното завещание следва да се изследва възможността на завещателя да действа разумно към момента на неговото съставяне, като наличието на такава неспособност преди или след това, няма правно значение.

         Какво може да се завещава?

         Законът за наследството повелява, че завещавателят може да се разпорежда с цялото си (собствено) имущество до размера на разполагаемата си част. Това означава на първо място, че заветът ще бъде недействителен, ако завещаната вещ не е собственост на завещателя към момента на откриване на наследството. На второ място, това означава, че ако завещателят е излязъл извън размерите на разполагаемата част и е засегнал запазената част на наследник по закон, завещателното разпореждане ще бъде намалено. Следва да се има предвид, че със запазена част разполагат низходящите на наследодателя (деца, внуци, правнуци и т. н.), родителите му и неговият съпруг, като размерът на тази част се определя съобразно броя и реда на наследниците.   

         В каква форма следва да се състави завещанието?

     Българското наследствено право урежда два вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. И двата вида ще разгледаме накратко в следващите редове.

1.    Нотариално завещание

      Този вид завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят следва да се яви лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Тук следва да се отбележи, че свидетелите не могат да бъдат такива лица, в полза на които се прави завещателното разпореждане. След прочитането, нотариусът отбелязва изпълнението на тази процедура в самото завещание, като посочва мястото и датата на съставянето му. Следва подписване на завещанието последователно първо от завещателя, после от свидетелите и накрая от нотариуса. Спазването на тази процедура е условие за валидност на нотариалното завещание.

2.    Саморъчно завещание

     Вторият вид завещателни разпореждания също се извършват лично от завещателя, но без да има необходимост от спазване на определена формална процедура или от присъствие на други лица при изявяването на волята. По отношение на саморъчното завещание има няколко изисквания за неговата валидност – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от тези задължителни елементи прави завещанието нищожно, тоест то не може да породи своите правни последици. Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариус или на трето лице.

Недействителност на завещанието  

    Съществуват два вида недействителност – нищожност и унищожаемост. Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална. Унищожаемите правни актове, от своя страна, пораждат своето действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред. И така, завещанието е нищожно, когато:

1.    е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

         Лицата, които нямат право да получават по завещание са тези, които не са заченати при откриване на наследството, тези, които са родени неспособни да живеят и недостойните. Последните могат да наследяват, в случай че бъдат признати за достойни от завещателя;

2. не е спазена процедурата по съставяне на нотариално завещание или изискванията за саморъчно завещание;

3. завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

Обявяването на нищожност на завещание може да се иска безсрочно именно, поради факта, че поначало такова завещание не поражда правни последици.

Завещанието е унищожаемо, тоест поражда правно действие, докато не бъде обявено за недействително, когато:

         1. е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

         Това са лицата, които не са пълнолетни, поставени са под пълно запрещение или не могат да действат разумно;

         2. е направено поради грешка, насилие или измама.

      При това основание за унищожаемост, законът прави уточнението, че грешката в мотива (напр. наследодателят завещава на внука си всичките си книги, защото мисли, че той е научен работник, но той всъщност е инженер) е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането. Унищожаване на завещанието може да се иска в тригодишен срок от узнаване на причината за унищожаемостта, но не по – късно от изтичането на десет години от откриване на наследството. Това означава, че с изтичането на тези срокове, унищожаемостта се санира, т.е. заздравява се и възможността за последващо оспорване на такова завещателно разпореждане се изключва.    

   

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *