Трудово право

Може ли работодателят да задължи работника да не работи при конкурент?

В съвременните конкурентни условия и при наличието на подробна законодателна регламентация във връзка със защитата и създаването на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива, бизнесът се опитва да намира всякакви начини за запазване на стопанските си интереси. Един от тези похвати е забраната на работниците да извършват конкурентна дейност. В настоящия коментар ще разгледаме въпросите за действителността на този род клаузи, както и възможностите за защита срещу тях.

Забрана за извършване на конкурентна дейност по време на действието на трудовия договор

Поначало, забраната за извършване на конкурентна дейност по време на действието на трудовия договор, както и след прекратяването му, е нищожна. Тя не може да породи своите правни последици. При наличието на такава клауза работникът може да иска обявяването на нищожността по съдебен ред. Това произлиза от факта, че извършването на конкурентна дейност е по съществото си трудова дейност.

Правото на труд е основно човешко право. Неговото ограничаване е забранено от Конституцията на Република България и редица международни актове. Освен това, то е и субективно право и предварителния отказ от неговото упражняване е недействителен. Такъв предварителен отказ ще бъде налице, в случай че работникът подпише споразумение, с което се съгласява да не осъществява конкурентна дейност.

Правото на труд на работника, обаче, не е неограничено. Освен обичайните задължения, заложени в трудовия договор, като добросъвестно изпълнение на работата, идване навреме и т.н., работникът има задължение за лоялност към работодателя. Това задължение се изразява в предприемане на поведение, чрез което не се злоупотребява с доверието на работодателя. В неговия обхват влиза и задължението за неразпространение на поверителни за него сведения.

По какъв начин се „закрепва“ юридически това задължение

Задължението за лоялност на работника не е необходимо да бъде уреждано с трудовия договор, тъй като е законово регламентирано. Много често, обаче, работодателите, прибягват до споразумение (декларация) за поверителност (конфиденциалност). Неизпълнението на това задължение е следвано от имуществена и дисциплинарна отговорност за работника. Тя може да бъде реализирана по два начина. Първият е по реда на Кодекса на труда. В този случай работодателят ще трябва да доказва размера на причинената вреда.

N.B. Следва да се има предвид, че имуществената отговорност на работника за вреди, причинени на работодателя по небрежност е до размера на уговореното месечно възнаграждение. За умишлено причиняване на вреда, обаче, размерът на отговорността се определя съобразно гражданския закон. Това означава, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В повечето случаи, работодателите предвиждат клауза за заплащане на неустойка от страна на работника в случай на неизпълнение на задължението за лоялност. Това се прави с цел избягване на необходимостта от доказване на действително претърпените вреди. С такова споразумение за конфиденциалност, работникът може да бъде задължен да не използва и разгласява всякаква служебно известна информация за дейността на работодателя, съставляваща фирмена тайна, включително да не извършва конкурентна дейност и да не реализира доходи от всякакъв вид граждански, трудови или търговски правоотношения, при използване (лично или чрез другиго) на такива данни. Такава клауза е действителна и вредите, произлезли от неизпълнението ѝ подлежат на обезщетяване.


Забрана за извършване на конкурентна дейност след прекратяване действието на трудовия договор

До 1998 г. Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е закрепвал законова забрана за извършване на конкурентна спрямо бившия работодател дейност. В новия ЗЗК от 2008 г., обаче, такава забрана не съществува. Нещо повече, Комисията за защита на конкуренцията многократно е имала повод да се произнесе относно законосъобразността на извършването на конкурентна на бившия работодател дейност. Българските съдилища, от своя страна, безпротиворечиво обявяват клаузата, забраняваща извършването на конкурентна дейност от бивш работник, за нищожна. Съгласно едно от решенията на Върховния касационен съд, с което се дава задължително тълкуване на въпроса за законосъобразността на забраната за извършване на конкурентна дейност:

Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа , предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип.


Обявяването на недействителността на тази клауза, следва да стане по съдебен ред. Когато пред съд бъде предявен иск от работодателя за ангажиране на имуществената отговорност на работника, поради неспазване на така предвиденото задължение, пътят за защита е чрез инцидентен установителен иск.

N.B. Разгласяването на търговска или производствена тайна е нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Това задължение се отнася както за периода на действие на трудовия договор, така и за времето след прекратяването му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *