Договорно право

Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

Какво представляват договорите?

Правната уредба на договорите се намира в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Легалната дефиниция на понятието „договор“ се съдържа в чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този текст:

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Видно от определението, дадено от законодателя, за да е налице договор са необходими най – малко две лица със съвпадащи насрещни волеизявления.

N.B. По отношение на някои договори, законодателят е предвидил особена форма на сключване с оглед тяхната действителност. Тя може да бъде писмена или нотариална. По – голямата част от договорите, обаче, могат да се сключват и устно, а писмената форма може да бъде за противопоставимост или за доказване. В настоящата статия ще се спрем на неизпълнението на договорите като цяло, а в отделна тема ще разгледаме „Проблеми на устните договори“.

Видове неизпълнение

Неизпълнението може да се прояви по множество начини. Длъжникът може да изпълни неточно, да не изпълни въобще или да изпълни лошо като цяло. И поради това неизпълнението може условно да се раздели на два вида – пълно и неточно.

Същност на пълното неизпълнение и правни възможности при наличието му

Пълното неизпълнение е по – простата хипотеза на неизпълнение на договорите, тъй като при него длъжникът изобщо не е предприел поведение, което да съответства на поетите от него задължения по договора. Той не осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата престация. В този случай насрещната страна разполага с няколко възможности:

  1. Ако кредиторът все още има интерес от изпълнението, той може да иска от длъжника да изпълни и да му плати обезщетение за забавата. А ако кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той може да иска обезщетение за неизпълнение;
  2. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.
  3. Изправната страна по договора може да иска и неговото разваляне при следните предпоставки: а) неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; б) кредиторът е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален; в) този срок е изтекъл без длъжникът да е изпълнил;
  4. Кредиторът има право на обезщетение за причинените вреди от неизпълнението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза.

Развалянето на договорите поначало има обратно действие. Това означава, че ако изправната страна упражни правото си на разваляне, следва да получи обратно това, което сам е дал по разваления договор.

Същност на неточното изпълнение и правни възможности при наличието му

Неточното изпълнение е по – сложната хипотеза на неизпълнение, тъй като може да има безброй проявни форми. Длъжникът може да изпълни нещо различно (напр. да достави тениски, вместо ризи); по – малко от уговореното (напр. 10 ризи, вместо поръчаните 20); не в уговорения срок; с по – лошо качество (напр. вместо ризи от памук достави ризи от синтетична материя) и т. н. В този случай, кредиторът разполага със същите възможности като описаните по – горе. Следва да се има предвид, обаче, една особеност, която се открива в разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, съгласно която:

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

N.B. Важно е да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която:

Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Такива са случаите, когато неизпълнението, било то пълно или частично, се дължи на някаква непреодолима сила – природно бедствие, действия на трето лице и др. Това, че длъжникът „не отговаря“ означава, че той няма да дължи обезщетение за неизпълнението си, но все пак е длъжен да върне даденото по договора. В противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *