Права на човека

Европейски съд по правата на човека. Що е то?

Колко често често чуваме израза „Ще осъдя държавата в Страсбург“? И колко често се чудим какво има в Страсбург, с чиято помощ да осъдим държавата. В днешната статия ще говорим за т.нар. Съд в Страсбург или иначе казано – Европейски съд по правата на човека.

Европейски съд по правата на човека. Какво представлява той?

„Европейски съд по правата на човека“ се нарича правораздавателната институция на Съвета на Европа. Той е създаден с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За нейното съществуване научихме от статията „Заснемане без наше съгласие„. Седалището му е в гр. Страсбург, Франция. Неговата юрисдикция се разпростира върху всички държави – членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Конвенцията. Той има право да разглежда всички въпроси, които се отнасят до тълкуването и приложението на Конвенцията. Жалби до него могат да подават гражданите на държавите – членки на Съвета на Европа, които са я ратифицирали.

Съветът на Европа, от своя страна, е международна организация, която е самостоятелен орган и е отделна от Европейския съюз. Тя има 47 държави – членки с 800 милиона души население. Нейната цел е да насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в определени области. Такива области са правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. За разлика от Европейския съюз, тя няма законодателни правомощия. Официалните езици на организацията са английски и френски.

N.B. Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е задължителна за прилагане от националните съдилища на държавите – членки на Съвета на Европа. Това означава, че ако например български съд постанови съдебен акт, който противоречи на акт на Съда в Страсбург, това представлява самостоятелна причина актът на българския съд да бъде отменен.

N.B. Европейската конвенция за защита правата на човека е част от българското законодателство. Тя е ратифицирана със закон и се прилага с предимство пред българските нормативни актове, които ѝ противоречат.

Европейски съд по правата на човека. Как и защо се подават жалби до него?

Европейският съд по правата на човека разглежда жалби на граждани, чиито права, уредени в Конвенцията, са били нарушени от държава – членка.

По – голямата част от жалбите до ЕСПЧ се обявяват за недопустими и не се разглеждат по същество, тъй като не отговарят на критериите и условията за приемането им за разглеждане. Затова е много важно жалбата да бъде изготвена при стриктно спазване на тези критерии.

На първо място, най – голямо значение има срокът. Гражданин може да сезира т. нар. Европейски съд по правата на човека в шестмесечен срок от датата на постановяване на окончателното решение на последната национална инстанция. Основната цел на това правило е да осигури правната сигурност. Тази необходимост произтича от задължението за разглеждане на делата в разумен срок. Тя произтича и от факта, че не следва да се допуска властите и другите засегнати лица да бъдат държани в ситуация на несигурност за дълъг период от време. Освен това, правилото помага на потенциалния жалбоподател да обмисли дали да подаде жалба, както и му осигурява достатъчно време, за да организира добре защитата си.

Изисквания към жалбата

Второ, важно е да бъдат спазени изискванията за форма и съдържание на жалбата. Тя се подава на основание чл. 34 от Конвенцията по образец, предоставен от секретариата на Съда. Тя е писмена и съдържа цялата информация, която се изисква в съответните графи на образеца. Задължителните ѝ реквизити включват:

  1. името, датата на раждане, гражданството и адреса на жалбоподателя и, ако жалбоподателят е юридическо лице, пълното му наименование, дата на учредяване или вписване, официален регистрационен номер (ако има такъв) и официален адрес;
  2. името, адреса, телефонен номер и факс и имейл адреса на представителя, ако има такъв;
  3. ако жалбоподателят е представляван, дата и негов оригинален подпис, положен в раздел „Пълномощно“ на формуляра;
  4. името на Високодоговарящата страна или страни, срещу която (които) е насочена жалбата;
  5. кратко и четливо изложение на фактите;
  6. кратко и четливо изложение на твърдяното(-ените) нарушение(-я) на Конвенцията и съответните аргументи;
  7. кратко и четливо изложение, потвърждаващо спазването от страна на жалбоподателя на условията за допустимост, предвидени в член 35 § 1 от Конвенцията.

Едно от най – важните условия за допустимост на жалбата е да са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита. Това означава, че спорът трябва да е преминал всички възможни национални органи и съдебни инстанции.

Важно! Жалбата трябва да бъде написана на някой от официалните езици на Съвета на Европа или на официален език на държава – членка.

Европейски съд по правата на човека. Разглеждане на жалби

В зависимост от характера на делото, жалбата се разпределя на едноличен състав, комитет или камара.

Ако жалбата е явно недопустима, по нея се произнася едноличен състав, чието решение е окончателно. Това означава, че оспорването на решението, с което тя е обявена за недопустима не е възможно.

Ако с жалбата се повдига въпрос, по който Съдът вече се е произнасял многократно, тя ще бъде разгледана от комитет от трима съдии.

Ако жалбата не е от гореспоменатите категории, тя ще бъде разгледана от камара от седем съдии. Камарата може да приеме, че жалбата не е недопустима или да я разгледа по същество. Преди това, обаче, съответното правителство ще бъде уведомено за жалбата и ще му бъде предоставена възможност да даде становище по нея. Жалбоподателят получава копие от това становище, както и възможност да отговори на аргументите, изложени в него. Това е и етапът, в който Съдът кани жалбоподателя да упълномощи адвокат, който да го представлява.

Съществува възможност делото да бъде разглеждано и от голямата камара от 17 съдии. Тази възможност е налице, когато с жалбата се повдига съществен въпрос по тълкуването на Конвенцията или когато съществува риск от противоречие с предходно решение на Съда. В този случай камарата, на която е разпределено делото ще се десезира и то ще бъде изпратено на голямата камара. В изключителни случаи делото може да бъде отнесено до голямата камара и по искане на една от страните по делото в тримесечен срок от произнасяне на решението на камарата, на която то е разпределено.

Приключване на производството

Производството може да приключи по два начина – с решение за недопустимост на жалбата или с решение по същество, с което тя се уважава или отхвърля.

В случай че Съдът се произнесе с решение, с което уважава жалбата, поради наличие на нарушение на Конвенцията, той може да присъди обезщетение.

N.B. Европейският съд по правата на човека няма право да отменя решения на националните съдилища. В случай че жалбата бъде уважена, жалбоподателят следва да се възползва от предвидените в националното законодателство механизми за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Българското законодателство предвижда такива механизми, като едно от основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение е именно постановяване на осъдително решение на Съда в Страсбург.

Ако решението по жалбата е постановено от комитет, то влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване. Ако решението е постановено от камара, то става окончателно след изтичането на три месеца от постановяването му. До изтичането на този срок жалбоподателят или правителството – ответник могат да поискат делото да се отнесе до голямата камара за ново разглеждане. Решенията на голямата камара са окончателни.

Ако решението е постановено от комитет, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението на камарата става окончателно след изтичането на три месеца от постановяването му. До изтичането на този срок както Вие, така и правителството-ответник, можете да поискате отнасяне на делото до голямата камара за ново разглеждане на жалбата. Обърнете отново внимание, че Съдът приема такива искания само в изключителни случаи. Решенията на голямата камара са окончателни и не подлежат на обжалване.

N.B. Подаването на жалба до ЕСПЧ не спира изпълнението на националното съдебно решение! Евентуалните вреди, които са настъпили при изпълнение на съдебно решение, постановено при нарушаване на Конвенцията, подлежат на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В заключение

Подаването на жалба до ЕСПЧ е полезен и нужен механизъм за защита правата на човека. Това е така, защото националните съдилища не винаги познават добре международното право, международните актове и международните стандарти. Затова и ЕСПЧ играе ролята на коректив на националните съдии, особено предвид факта, че практиката му е задължителна за приложение от тях. За да може, обаче, да изпълнява тази своя роля, е необходимо гражданите да имат смелостта, желанието и търпението да проведат успешно производство пред него. За целта е необходимо да бъдат добре запознати както със своите права и задължения, така и с критериите за подаване на жалби.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *