Домашно насилие и сексуален тормоз

Домашно насилие. Как да го разпознаем?

В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на явлението „домашно насилие“. В България, обаче, тази тема започна да се повдига плахо едва напоследък. Това се случи покрай множеството убийства на жени, станали медийно достояние в последните години. Масовата истерия около Истанбулската конвенция допълнително нажежи обстановката, карайки българското общество да прояви готовност да жертва живота жените, пострадали от насилие от своите партньори, страхувайки се от неизяснения термин „джендър“ и несъществуващата „джендър идеология“.

С цел да се постигне някакъв компромис, правителството прие спорни промени с Наказателния кодекс, за които говорихме в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„. За съжаление, обаче, в България продължава да битува масовото неразбиране за това какво е домашно насилие. Все още преобладават мненията сред обществото, че битата или убита жена си го е „заслужила“. И все още пострадалите от домашно насилие не знаят нито как да го разпознаят, нито как да се защитят. Ето защо днес ще поговорим именно за този сериозно наболял проблем.

Правната уредба

Основната правна уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие. От февруари 2019 г. в сила са и промените в Наказателния кодекс във връзка с престъпленията, извършени при условията на домашно насилие. Предвид, обаче, доста несъвършената българска правна уредба, специалистите често се обръщат „за помощ“ към международните актове. Такъв акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която съдържа гаранции за спазването на:

  1. правото на живот (чл. 2);
  2. забраната на изтезанията (чл. 3);
  3. правото на личен и семеен живот (чл. 8);
  4. правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13);
  5. забраната за дискриминация (чл. 14).

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Какво означава това? Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив. Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

[!] Важно [!] Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред. Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което пострадалият има дете;
  4. възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
  5. низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
  6. лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
  7. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по общия ред, който е уреден главно в Наказателния кодекс. Това е така, тъй като една част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления (напр. телесната повреда при побой и изнасилването).

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  7. Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

[!] За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност (лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева).

Най – често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. Още по – често се случва тази мярка да е единствената, която съдът прилага. И това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Кой може да потърси защита?

По същия начин, по който е ограничен кръгът на лицата, които могат да бъдат извършители на домашно насилие, така е ограничен и кръгът на лицата, които могат да търсят защита. Тези лица са:

  1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице (майка, баща, син, дъщеря);
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че никое друго лице, извън изброените, няма право да търси защита от името на пострадал. Така например, близък приятел на пострадалото лице няма възможност да потърси защита. По същия начин стоят нещата и с лекаря, освидетелствал пострадалото лице.

Къде да потърсим защита, ако сме пострадал от домашно насилие?

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки по Закона за МВР (предупредителен протокол, задържане). Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Това е правната страна. Често пъти, обаче, пострадалите или не успяват да осъзнаят, че са жертва на домашно насилие, или се страхуват да потърсят помощ и защита. Важно е да се има предвид, че навременната намеса на държавните органи, може да спаси живота и да запази здравето на пострадалото лице. Всяко забавяне, от своя страна, може да предизвика влошаване на психологическото състояние на пострадалия, както и да постави в опасност живота и здравето му, в случай че се намира в постоянен контакт с насилника. Затова е препоръчително за всеки акт на домашно насилие се да се уведомява полицията чрез обаждане на телефон 112.

От друга страна, напълно разбираемо е, ако пострадалият се страхува да се обърне към държавните органи за защита. Затова, едновременно с намирането на адвокат, специализиран в сферата на домашното насилие, е препоръчително да се потърси и помощта на психотерапевт, който да помогне на пострадалия да се справи с емоционалните и психологическите последствия от претърпяното насилие.

Внимание!!!

При необходимост от предприемане на спешни мерки за извеждане на пострадал от жилището на насилника и скриване от него, можете да се обърнете към Кризисния център за деца и жени, пострадали от домашно насилие „Света Петка“, поддържан от Фондация „Асоциация Анимус“ на телефон 0800 1 86 76. 

В заключение

Неразбирането на същността на домашното насилие води до стигматизация на пострадалите от него. Именно обществото, обаче, е това, което има задължение да не възпитава насилници и жертви. Вероятно ще се запитате каква е причината специалистите да смятат, че обществото възпитава насилници и жертви. Отговорът на този въпрос е елементарен. Той се корени в господстващите все още в България стереотипи за силния мъж и подчинената му жена. Именно затова, всеки член на обществото, който поддържа тези стереотипи, може да се счита за съучастник в побоя или убийството на следващата жена, пострадала от домашно насилие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *