Защита на потребителите

Онлайн пазаруване. Какви са правата ни?

В света на новите технологии все по – малко хора имат време и желание да пазаруват от физически магазини. От друга страна и все по – малко търговци са склонни да плащат високи наеми за помещения и за поддръжка на персонал в определено работно време. Именно поради това практиката за онлайн пазаруване става все по – популярна. Именно, благодарение на новите технологии съществуват и множество възможности за манипулиране на външния вид на стоките, предлагани в онлайн магазините. Отчитайки този факт, през 2014 г. законодателят създаде специална уредба, с която да уреди именно тези модерни отношения.

Онлайн пазаруване съобразно закона

Законовият еквивалент на разговорното словосъчетание „онлайн пазаруване“ е „договор от разстояние“. Той е уреден в Закона за защита на потребителите. Според него,

Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Казано по – просто, когато натиснем бутона „купи“/“добави в количката“/друг подобен бутон в сайта на търговец, ние сключваме с него договор от разстояние.

Законът за защита на потребителите отчита търговеца като икономически по – силната страна в иначе равнопоставените отношения с потребителя. Освен това, отчитайки техническите и комуникационни възможности за въвеждане на потребителя в заблуждение относно вида на стоката, законът му дава възможност да се откаже от така сключения договор при определени условия.

Отказ от договор от разстояние

И така, стоката, която сме си поръчали пристига по куриер. Отваряме опаковката, но виждаме, че реално тя няма нищо общо със снимките. Или пък се оказва, че размерът ѝ не е подходящ. Можем и да сме я поръчали за подарък и да не е паснала на човека, за когото е била предназначена. Как можем да върнем стоката, която сме закупили чрез онлайн пазаруване?

Законът за защита на потребителите повелява, че потребителят има право да се откаже от договора от разстояние. Това той може да направи без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи (с някои изключения). Срокът за упражняване на правото на отказ е 14-дневен, считано от датата, на която потребителят е приел стоката.

ВАЖНО!!!

Въпреки че потребителят се счита за икономически по – слабата страна, той все пак се намира в равнопоставени гражданскоправни отношения с търговеца. Ето защо законът предвижда, че той ще трябва да заплати определени категории разходи, когато упражнява правото си да се откаже от договора от разстояние. На първо място, потребителят заплаща разходите за доставка, когато е избрал начин на доставяне, различен от най – евтиния, предлаган от търговеца. На второ място, в тежест на потребителя остават и преките разходи за връщане на стоката. Това задължение ще отпадне, ако търговецът не го е уведомил, че връщането е за негова сметка.

Тук само ще маркираме факта, че възлагането на преките разходи за връщането на стоката в тежест на потребителя е неоправдано. Това е така, тъй като търговците често злоупотребяват. Например, използват множество различни средства, за да прикрият изключително лошото качество на стоките си. И при това положение потребителят хем е бил въведен в заблуждение, хем трябва да заплати разходите за връщане. Това е един изключително неприятен законодателен пропуск. Логика потребителят да заплаща преките разходи за връщане би имало единствено, когато връщането се дължи на субективни причини. Например, променил си мнението и е преценил, че тази стока, всъщност, не му трябва.

Срок за доставка при договор от разстояние

Законът за защита на потребителите определя и сроковете за доставка на стоката при онлайн пазаруване. Според него търговецът е длъжен да достави и предаде стоката в срок не по – късно от 30 дни от сключването на договора. Отклонение от това правило е възможно само, ако търговецът и потребителят при условията на взаимно съгласие са уговорили друг срок за доставка. Когато търговецът не достави и предаде стоките в рамките на уговорения или на 30-дневния законоустановен срок, потребителят изисква от него доставката и предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително определен срок, потребителят има право да развали договора.

Важно!!! Възможно е потребителят да има интерес стоката да бъде доставена до конкретно определена дата. Например, когато е предназначена за подарък, който трябва да се връчи на определен ден. Потребителят няма да има интерес, стоката да бъде доставена в по – късен момент. Ето защо, в тези случаи законодателят го освобождава от задължението да определя на търговеца друг срок за доставка и може директно да се откаже от договора. За да се възползва от тази възможност, потребителят трябва да е уведомил търговеца, че желае стоката да бъде доставена до определен ден.

При разваляне на договора търговецът следва да възстанови на потребителя всички платени суми. Това той трябва да направи без неоправдано забавяне. При разваляне на договора, поради ненавременна доставка, потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка.

По какъв начин се упражнява правото на отказ от договор при онлайн пазаруване

Когато потребителят иска да се откаже от договора при онлайн пазаруване, той информира търговеца за това преди изтичането на 14-дневния срок от приемане на стоките. Следва да се има предвид, че търговецът може и да е предвидил по – дълъг срок за упражняване на правото на отказ. Информирането може да стане чрез използване на стандартния формуляр за отказ, който законът предоставя. Също така, търговецът може да е предвидил възможност за потребителя да попълни и изпрати формуляр за отказ по електронен път чрез интернет страницата си. Отказът може да се упражни, обаче, и по всякакъв друг начин. Достатъчно е от него да е недвусмислено видно намерението на потребителя да се откаже от договора.

Когато потребителят е упражнил правото си на отказ, търговецът е длъжен да го приеме. Той няма право да иска от него да посочва причини за отказа. Не може и да му възлага разходи, извън посочените по – горе. От друа страна, търговецът има задължение възстановява всички суми получени от потребителя суми. В това се включват и разходите за доставка. Това задължение трябва да се изпълни без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни. Срокът тече от датата, на която търговецът е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.

Важно!!!

Следва да се има предвид, че възстановяването на сумите трябва да стане по същия начин, по който са получени. Отклонение е възможно единствено, когато потребителят се е съгласил да бъде използван друг платежен метод. Това обстоятелство е важно да се знае, защото твърде често търговците предоставят възможност само за възстановяване на суми по банков път. Потребителят, обаче, няма никакво задължение да поддържа банкова сметка. Освен това е възможно и сметките на потребителя да са били запорирани от съдебен изпълнител, като по този начин той няма да може да получи платеното обратно. Ето защо, в случай че потребителят не е съгласен сумите да му бъдат възстановени по предложения от търговеца начин, то последният е длъжен да върне платеното по начина, по който го е получил.

А ако търговецът откаже да приеме стоките и да възстанови платените суми?

От законова гледна точка, търговецът няма право да откаже да приеме стоките и да възстанови платените суми. Изключение от това правило има в случаите, в които потребителят не е спазил срока за упражняване на правото на отказ. В този случай търговецът не е длъжен нито да приеме върнатата стока, нито да възстанови каквито и да било суми.

На практика, обаче, съществуват много недобросъвестни търговци, които отказват да получат обратно стоката и да възстановят платените суми. Не липсват и случаи, в които се съгласяват да получат стоката, но потребителят така и не получава обратно платеното. Няма място за притеснение. В случая, необходимо е потребителят единствено да може да докаже, че е спазил срока за връщане на стоката. Освен това, куриерите пазят информация за това, че получаването на стоката е отказано, респ. за това кога стоката е получена.

Разполагайки с тези доказателства, потребителят може да се обърне за съдействие към Комисията за защита на потребителите. Другият компетентен да решава потребителски спорове държавен орган е районния съд по постоянния/настоящия си адрес на потребителя.

В заключение

Закупуването на стоки посредством онлайн пазаруване е колкото удобно, толкова и рисковано. Този факт произтича от обстоятелството, че по отношение на повечето стоки не са налице конкретни изисквания за тяхното качество. Поради това търговците се възползват и внасят стоки от държави, известни с лошата изработка на стоките, поради ниските им цени, опитвайки се да ги пласират на българския пазар с висока надценка. Ето защо е важно, потребителят да бъде добре запознат с правата си, за да може да реагира навреме и да защити интересите си.

______________________________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ при потребителски спорове.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *